Българската държава и „вътрешният друг”

Абстракт

В изследването се разглежда в развитие проблематизирането на релевантния „вътрешен друг” в модерната българска държава. Авторовата теза е, че от нейното създаването до наши в отношението и политиката към „вътрешния друг” се сблъскват две тенденции - произтичащата от идеите на Левски линия на „инклузивен републиканизъм” и линията на дефанзивно непризнаване и/или изключване на „вътрешните други”, a динамиката между тях в голяма степен се предопределя от активното въздействие и роля на външни фактори от идеологическо и политическо естество. Ретроспективният обзор и анализ разкрива, че отношението към „вътрешния друг“ е неравномерно, дори зигзагообразно поради въздействието на сложен комплекс от външни влияния и вътрешни схващания и позиции. Двете тенденции не трябва да се възприемат като взаимно изключващи се, защото жизнени и резултатни се оказват политиките, които по някакъв начин съчетават аспекти и от едната, и от другата.