Българската държава и „вътрешният друг”
Ключови думи :
Вътрешна/външна политика, Етно-конфесионални различия, Идентичностна/малцинствена политикаАбстракт
В изследването се разглежда в развитие проблематизирането на релевантния „вътрешен друг” в модерната българска държава. Авторовата теза е, че от нейното създаването до наши в отношението и политиката към „вътрешния друг” се сблъскват две тенденции - произтичащата от идеите на Левски линия на „инклузивен републиканизъм” и линията на дефанзивно непризнаване и/или изключване на „вътрешните други”, a динамиката между тях в голяма степен се предопределя от активното въздействие и роля на външни фактори от идеологическо и политическо естество. Ретроспективният обзор и анализ разкрива, че отношението към „вътрешния друг“ е неравномерно, дори зигзагообразно поради въздействието на сложен комплекс от външни влияния и вътрешни схващания и позиции. Двете тенденции не трябва да се възприемат като взаимно изключващи се, защото жизнени и резултатни се оказват политиките, които по някакъв начин съчетават аспекти и от едната, и от другата.Файлове за сваляне
Публикуван
2019-06-10
Брой
Раздел (Секция)
Статии
Лиценз
Авторски права (c) 2019 Мария Бакалова (Автор)

Публикация с Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Авторите запазват авторските права върху своите произведения.
Всички публикации се разпространяват при условията на лиценза Creative Commons Attribution 4.0 International (CC BY 4.0).
Как да цитирате
Бакалова, М. (2019). Българската държава и „вътрешният друг”. Научни трудове, 1, 249-269. https://yb.e-dnrs.org/index.php/rp/article/view/5495