Финансиране на църковните дейности

Абстракт

Типологията на взаимоотношения „църква - държава“ се изразява в два принципиални подхода по отношение на религиозните дейности: при първият, дадена църква/конфесия, т.е. вероизповедание, се провъзгласява законово от страна на държавата в качеството си на единствено или доминиращо, а съответната религия се признава за официална. В този случай официалната църква се оказва монополист на пазара на религиозни услуги; при вторият подход, държавата допуска многоконфенсионалност, т.е. многообразие на вероизповеданията в обществото, без официална подкрепа на някое от тях, което може да се възприема не като съвършена конкуренция, а като монополистическа конкуренция. Това до голяма степен рефлектира върху начините за финансиране дейността на религиозните институции чрез т. нар. църковен данък (европейската практика) или предоставянето на данъчни преференции/облекчения (американската практика), което е предмет на анализ в настоящия доклад.